Когато спомена на някого, че съм написала книга относно социологията и критическата хуманитаристика в обзор на обществото, получавам изненадани погледи и вдигнати вежди, съпроводени с въпроса “Чакай, ама ти на колко си?”. Е, ами на 19, а първият ръкопис на Системна Грешка започнах на 16г. Защо на такава възраст реших да се захвана с такава тежка материя? Истината е, че някои се събуждат по - рано от други. Започват да виждат, че някои неща не са на мястото си. Неща, които биват игнорирани и пренебрегвани от повечето. И когато тези неща започнат да ти правят впечатление, ти започваш да си изграждаш една активна позиция спрямо тях. И с времето започваш да желаеш да споделиш вижданията си, таейки надежда, че ще успееш да помогнеш поне на един човек да осъзнае наличието на проблема, който досега не е забелязвал, а е бил пряко засегнат от. Вярваш, че вложените ресурси, труда ти и времето ти ще послужат за промяна към по - добро. Към това да се събудиш, да обърнеш внимание на обкръжаващите ни фактори, да се замислиш какъв е нашият принос към тях и да станеш проактивен спрямо същите. Да поемеш контрола в свои ръце, без да чакаш нещата да се оправят от самосебе си. Защото истината е, че с пренебрежението и игнора си, един проблем би продължил да се задълбочава, а в обзора на обществото ни, това би довело до глобална криза – такава, на която ставаме свидетели днес. Криза, която успях да изобразя в лицето на седем грехове на обществото, в което сме част. 

Аз самата не съм сигурна кое е това нещо, каращо едни да бъдат будни, активни и решени да поемат действията в свои ръце, докато други са повече от задоволени в невежеството спрямо света около тях. Може би и никога няма да разбера, но и никога няма да спра да се опитвам да предам този дух на промяна към по - добро, защото тези, които го имат могат да бъдат преброени на пръстите на едната ти ръка. 

Д. Димитрова, 2025

В завръщането си, Рубриката "Отвъд Системата" разглежда моментите, в които чувстваме, че смисъла ни напуска.

Смисълът да продължаме, мигновенно изчезва, оставяйки ни с онова познато чувство на празнота. Празнота, изпълваща нашите дни, караща ни да си казваме "Отново ли това..." когато ставаме сутрин.

Какъв е нашият отговор?

В повечето случаи, игнорираме първичният проблем, а именно липсата на присъствие на нещо, в което да влеем душата си. Проект, над който да инвестираме нашето време и енергия, който да ни носи удовлетвореност. Не винаги пари, слава или момента награда, а чистото удоволствие и пълнота, които да изпитваме докато го вършим.

Проблемен е факта, че когато започнем да усещаме, че живота ни губи своят смисъл, а ние се губим насред пътя, започваме да вярваме, че имаме нужда от почивка. Като реално имаме нужда да насочим именно нашата енергия към нещо, изпълващо ни отвътре. Не задълженията, макар и неизбежни, които ни изпиват силите, а нещото, което ни носи смисъл. Работата, хобито или това едно нещо, което с нетърпение чакаме да започнем, това едно нещо, без което не минава ден, в който то да не присъства в ума ни. Или най - просто казано - нашата мечта. Мечтата, преобразена в нещо, което можем да започнем още днес.

Това е процес, през който аз самата съм минала, и път, без който нямаше да създам тази рецепта за вътрешна пълнота, която днес споделям с вас.

Градете, живейте и обичайте.

®Продукция на Studio Dimitrova