Когато спомена на някого, че съм написала книга относно социологията и критическата хуманитаристика в обзор на обществото, получавам изненадани погледи и вдигнати вежди, съпроводени с въпроса “Чакай, ама ти на колко си?”. Е, ами на 19, а първият ръкопис на Системна Грешка започнах на 16г. Защо на такава възраст реших да се захвана с такава тежка материя? Истината е, че някои се събуждат по - рано от други. Започват да виждат, че някои неща не са на мястото си. Неща, които биват игнорирани и пренебрегвани от повечето. И когато тези неща започнат да ти правят впечатление, ти започваш да си изграждаш една активна позиция спрямо тях. И с времето започваш да желаеш да споделиш вижданията си, таейки надежда, че ще успееш да помогнеш поне на един човек да осъзнае наличието на проблема, който досега не е забелязвал, а е бил пряко засегнат от. Вярваш, че вложените ресурси, труда ти и времето ти ще послужат за промяна към по - добро. Към това да се събудиш, да обърнеш внимание на обкръжаващите ни фактори, да се замислиш какъв е нашият принос към тях и да станеш проактивен спрямо същите. Да поемеш контрола в свои ръце, без да чакаш нещата да се оправят от самосебе си. Защото истината е, че с пренебрежението и игнора си, един проблем би продължил да се задълбочава, а в обзора на обществото ни, това би довело до глобална криза – такава, на която ставаме свидетели днес. Криза, която успях да изобразя в лицето на седем грехове на обществото, в което сме част. 

Аз самата не съм сигурна кое е това нещо, каращо едни да бъдат будни, активни и решени да поемат действията в свои ръце, докато други са повече от задоволени в невежеството спрямо света около тях. Може би и никога няма да разбера, но и никога няма да спра да се опитвам да предам този дух на промяна към по - добро, защото тези, които го имат могат да бъдат преброени на пръстите на едната ти ръка. 

Д. Димитрова, 2025